Виж целия Търговски закон
Търговски закон - ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Търговец
Чл. 1. (1) (Изм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Търговец по смисъла на този закон е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва някоя от следните сделки:
1. покупка на стоки или други вещи с цел да ги препродаде в първоначален, преработен или обработен вид;
2. (изм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) продажба на стоки от собствено производство;
3. (изм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) покупка на ценни книги с цел да ги продаде;
4. (изм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) търговско представителство и посредничество;
5. (изм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) комисионни, спедиционни и превозни сделки;
6. (изм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) застрахователни сделки;
7. (изм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) банкови и валутни сделки;
8. (изм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) менителници, записи на заповед и чекове;
9. (изм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) складови сделки;
10. (изм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) лицензионни сделки;
11. (изм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) стоков контрол;
12. (изм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) сделки с интелектуална собственост;
13. (изм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) хотелиерски, туристически, рекламни, информационни, програмни, импресарски или други услуги;
14. (изм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба;
15. (изм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) лизинг.
(2) Търговци са:
1. търговските дружества;
2. кооперациите с изключение на жилищностроителните кооперации.
(3) За търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин даже ако дейността му не е посочена в ал. 1.
Лица, които не са търговци
Чл. 2. Не се смятат за търговци:
1. физическите лица, занимаващи се със селскостопанска дейност;
2. занаятчиите, лицата, извършващи услуги с личен труд или упражняващи свободна професия, освен ако тяхната дейност може да се определи като предприятие по смисъла на чл. 1, ал. 3 ;
3. лицата, извършващи хотелиерски услуги чрез предоставяне на стаи в обитаваните от тях жилища.
Виж целия Търговски закон
Виж целия Закон за счетоводството
1. изискванията към всеобхватността и достоверността на счетоводните системи (счетоводствата) в предприятията;
2. (изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) съдържанието, съставянето и публичността на финансовите отчети на предприятията;
3. (изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) изискванията към лицата, които съставят финансовите отчети.
(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Предприятия са: търговците по смисъла на Търговския закон; юридическите лица, които не са търговци, бюджетните предприятия, неперсонифицираните дружества, чуждестранните лица, осъществяващи стопанска дейност на територията на страната чрез място на стопанска дейност и търговските представителства.
Чл. 2. Предприятията осъществяват счетоводното записване на стопанските операции в хронологичен ред, съответстващ на извършването им.
Чл. 3. (1) (Изм. - ДВ, бр. 91 от 2002 г.) Първичните счетоводни документи в предприятията се съставят на български език с арабски цифри и в левове. Те могат да се съставят и на съответния чужд език в чуждестранна валута в случаите на сделки, уговорени в чуждестранна валута с чуждестранни контрагенти.
(2) Счетоводните документи, които постъпват в предприятието на чужд език, се придружават с превод на български език на съдържанието на отразените в тях стопански операции.
Чл. 4. (1) Счетоводството се осъществява и финансовите отчети се съставят в съответствие с изискванията на този закон при съобразяването със следните основни счетоводни принципи:
1. текущо начисляване - приходите и разходите, произтичащи от сделки и събития, се начисляват към момента на тяхното възникване, независимо от момента на получаването или плащането на паричните средства или техните еквиваленти и се включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят;
2. действащо предприятие - приема се, че предприятието е действащо и ще остане такова в предвидимо бъдеще; предприятието няма нито намерение, нито необходимост да ликвидира или значително да намали обема на своята дейност - в противен случай при изготвянето на финансовите отчети следва да се приложи ликвидационна или друга подобна счетоводна база;
3. (нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) предпазливост - оценяване и отчитане на предполагаемите рискове и очакваните евентуални загуби при счетоводното третиране на стопанските операции с цел получаване на действителен финансов резултат;
4. (нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) съпоставимост между приходите и разходите - разходите, извършени във връзка с определена сделка или дейност, да се отразяват във финансовия резултат за периода, през който предприятието черпи изгода от тях, а приходите да се отразяват за периода, през който са отчетени разходите за тяхното получаване;
5. (нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) предимство на съдържанието пред формата - сделките и събитията се отразяват счетоводно съобразно тяхното икономическо съдържание, същност и финансова реалност, а не формално според правната им форма;
6. (нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) запазване при възможност на счетоводната политика от предходния отчетен период - постигане съпоставимост на счетоводните данни и показатели през различните отчетни периоди;
7. (нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) независимост на отделните отчетни периоди и стойностна връзка между начален и краен баланс - всеки отчетен период се третира счетоводно сам за себе си независимо от обективната му връзка с предходния и със следващия отчетен период, като данните на финансовия отчет в началото на текущия отчетен период трябва да съвпадат с данните в края на предходния отчетен период.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)
(3) Предприятията осъществяват счетоводството на основата на документалната обоснованост на стопанските операции и факти, като спазват изискванията за съставянето на документите съгласно действащото законодателство.
Виж целия Закон за счетоводството
