Могат ли потребителите да променят производителите и да определят какво да (не) им се предлага? Опитите в тази насока от последните години показаха, че могат, стига да са организирани.

Кампаниите на "Грийнпийс" срещу международните корпорации, използващи палмово масло от Индонезия, унищожавайки естествения дом на орангутаните , например бяха подписани от милиони хора в целия свят и в отговор гигантът "Юниливър" обеща от 2012 г. да спре изсичането на тропическите гори в страната.

"Нестле" пък се ангажира от 2015 г. да спре изкупуването на палмово масло от там. Примери като тези, разбира се, са рядкост, понеже максимата за търсенето и предлагането е трудно приложима в тези случаи заради почти непредсказуемото "брауново движение" на индивидуалните купувачи.

Има обаче един много влиятелен купувач на стоки и услуги, който поглъща огромен дял от произведеното в света и в същото време е добре организиран – публичният сектор.

Той несъмнено има силата да моделира предлагането на пазара. Някои държави вече прозряха, че той е и ключ към търсения зелен икономически преход, и впрегнаха тази сила на потреблението, за да пришпорят екологичните производства и поведение.

Кадифената ръкавица на купувача.pdf